История с чай - част II: Чай и музика

Когато ми хрумна да сравня музикотерапията и изобщо слушането на музика с пиенето на чай, имах известни колебания. Казах си: „Какво ги интересува хората моя чай и дали въобще това сравнение ще им говори нещо..!“ И все пак реших да го напиша – ей така, за проба! Та, като заговорихме за чай (който по принцип не е тема на този блог) – докато търсех подходяща картинка за първата си статия, съвсем случайно попаднах на няколко много интересни неща… :)

Платон някога е казал нещо за Света на идеите и ми се струва много вдъхновяващо как различни хора от различни краища на земята са способни да уловят, като че ли „от въздуха“, едни и същи идеи, предаващи се подобно на трептения, които само сърцето може да усети и да претвори в изкуство. А това вече определено е темата на нашия блог, така че, с голямо вълнение и радост ви представям първата си находка.

„Мелодиите на чая“ - кратичка статия в блога на американската компания за чай Бигелоу, в която четем:

„Една хубава гореща чаша чай е като любима песен, която обичаш да чуваш отново и отново… винаги идва намясто! Затова не е учудващо, че съществува разнообразна музика, посветена на темата за чая. Връщайки се стотици години назад, ще чуем берачите на чай да се ободряват с песни, докато повтарят едни и същи действия, късайки листата на чая. В една такава японска песен се пее: „Съберете всичко, което можете, млади девойки, защото ако не успеете, ние, японците, няма да имаме чай!…“

Аз бих добавила: „И ние, любителите на чая от цял свят!“

По-нататък статията ни запознава с някои по-съвременни заглавия на песни, свързани с темата за чая, като например „Tea for Two” („Чай за двама“) от мюзикъла "No, No, Nanette", където се пее: „Представи си ме на твоето коляно – просто чай за двама и двама за чай..“.

Както и песента на Пол Маккартни „English Tea“ („Английски чай“), която доказва, че "където има чай, там винаги се лее и мелодия".

Линк в публикацията ни пренасочва към една по-разгърната статия, изброяваща с чудесно чувство за хумор още любопитни чаено-музикални примери от 8-ми век до наши дни, като отрежда достойно място до Стинг и Нирвана на великия руски композитор Дмитрий Шостакович с неговия "Таити трот". Тази композиция представлява всъщност гениална преоркестрация на споменатата вече "Tea for two", която преди да стигне до Шостакович, минава през композитора Борис Фомин, за да бъде включена в негова оперета. В процеса на преаранжиране, песента се сдобива и с преведен на руски текст, който именно получава заглавието "Таити-трот". т.е. фокстрот "Таити". Куриозен детайл около замесването на Шостакович в цялата история е, че на гости у диригента Николай Малко двамата слушат оркестрацията на Фомин, при което Малко се хваща на бас за 100 рубли, че Шостакович не може да направи по памет нова оркестрация на песента в рамките на един час. Шостакович приел облога и го спечелил, като завършил композицията си дори за по-кратко време. Ето го и брилянтния резултат от този руски облог:

Връщаме се отново на статията, която подробно цитира и древния китайски "Мъдрец на чая" Лу Ю и неговия „Канон на чая“, представящ приготвянето на перфектната вода за чай едновременно като визуално и слухово преживяване - ето тук вече здраво залитаме към корените на музикотерапията, или поне загатваме някои принципи, които се използват и в съвременната, научно обоснована музикотерапия! Вслушването във всеки звук, вниманието към детайла и откриването на необикновеното в обикновените преживявания, като приготвянето на вода за чай - това са прийоми, много близки на аналитичната музикотерапия, за която планирам да си говорим отделно в някоя от следващите статии! :)

Разбира се, идеята за чая неминуемо ни отправи на далечно пътуване към източните страни и точно с най-любимата за мен – Япония – е свързано следващото ми откритие - „Чай, с музика“...

“Tea” (“Чай“) е пиеса, разказваща за живота на няколко японки, които по време на американската окупация през Втората световна война, биват омъжени за американски войници и впоследствие заживяват в Америка, заедно с техните съпрузи. Самата авторка е дете на смесен брак между японка и американски войник, който също има смесена кръв. Пиесата се фокусира върху отстояването на чувство за принадлеждност в една чужда географска обстановка и в един недобронамерен емоционален климат, което прави посланието й изключително актуално и много човешко. През 2012 г., по повод 25-годишнината от създаването си, пиесата е превърната в мюзикъл. Разбира се, присъствието на музиката е отразено и в новото й заглавие – „Tea, with Music” („Чай, с музика“)….

За тези от вас, които се интересуват от театрално и сценично изкуство, ето и едно интервю на английски с актрисата, която изпълнява главната роля в мюзикъла. А тук има и снимки от самата постановка.

И за край, ще ви поканя да се върнем на наша територия, за да ви покажа още малко снимки, този път от една нестандартна среща на чай, която беляза началото на моите собствени музикотерапевтични опити в края на обучението ми в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" – гр. София. Годината е отново 2012 - същата година, в която е и премиерата на "Чай, с музика" :)

Снимките са услужливо направени от моята скъпа колега музикотерапевт – Райна Хинчев, чиято страничка можете да посетите ето тук.

Можете да откриете и повече информация за мястото, където беше осъществен този експеримент. Препоръчвам горещо на всички жители и гости на столицата, които се интересуват от качествен чай и качествена музика на живо, да посетят някоя от организираните там прояви! :)

А кое е вашето любимо произведение на изкуството, свързано с чая? Не се колебайте да споделите с мен в коментарите и да ми разкажете своето чаено преживяване! :)

#чайимузика #музика